(от 45-то на 50-то място) и бизнес средата (от 65-то на 67-мо място). За сравнение, спрямо 2020
г. България отбелязва влошаване с цели 9 позиции, а спрямо 2009 г. – с 19, което я поставя сред
най-неконкурентоспособните икономики в Европа. Наред с това, по информация от Института за
пазарна икономика, според последното проучване на канадския институт "Фрейзър" България се
нарежда на 56-то място по икономическа свобода в света сред 165 държави, отстъпвайки с 4
позиции спрямо класацията от предходната година. За поредна година България получава най-
нисък резултат по отношение на правната система и правото на собственост, като в тази
категория, която измерва върховенството на правото, независимостта на съда, работата на
правоохранителните органи, защитата на правото на собственост, страната ни изостава спрямо
всички останали страни членки на ЕС. Според доклада в България се наблюдава отстъпление и
по отношение на категорията размер на правителството, в която се включват индикатори като дял
на преразпределението през бюджета, трансфери и субсидии, размер на държавните активи,
данъци. България получава максимална оценка единствено заради плоския данък. Двете
категории, в които България получава най-високите си оценки в индекса са стабилност на парите
и свобода на международната търговия, които съответно са предопределени от валутния борд и
от членството на България в ЕС. Същевременно, в останалите категории, които касаят настоящи
политики и изпълнение на реформи, оценките продължават да са ниски, а свободата – ограничена.
Незадоволително ниво на върховенството на закона в страната ни се констатира и в
годишния доклад на Европейската комисия за върховенството на закона в ЕС, представен на 8
юли 2025 г. Европейската комисия отчита, че България е отбелязала “ограничен напредък” в
изпълнението на поетите ангажименти и изразява своята сериозна загриженост за състоянието
на върховенството на закона в България през 2025 година като напомня, че след 2023 година
реформата е замряла, което поставя под въпрос устойчивостта на ключовите промени в
съдебната система и борбата с корупцията. Един от най-сериозните проблеми, очертан в доклада,
е изключително ниското доверие в съдебната система, както сред гражданите, така и сред
бизнеса. Според данните на комисията, едва 27 % от гражданите и компаниите оценяват
независимостта на съдилищата като "добра", което е леко покачване спрямо 2024 година, но
представлява значителен спад спрямо 2021 г., когато 32 % от гражданите и 43 % от компаниите
са имали подобно мнение.
На следващо място, според данни, публикувани на 10.02.2026 г., в годишния индекс за
възприятие на корупцията на международната организация Transparency International за 2025 г.
България бележи най-лошия си резултат от 2012 г., заемайки 84-то място от 182 държави с едва
40 от 100 точки и е най-зле представящата се членка на ЕС на ред с Унгария. Според доклада на
Transparency International само за последните две години резултатът на България се влошава с
пет точки. Липсата на напредък по ключови реформи, неизпълнените международни препоръки и
неефективното прилагане на антикорупционното законодателство поставят страната в
неблагоприятна позиция както в ЕС, така и в процеса на присъединяване към Организацията за
икономическо сътрудничество и развитие.
Наред с това, по информация от електронната страница на глобалния надзорен орган
Financial Action Task Force (FATF) към края на 2025 г., България остава в „сивия“ списък за пране
на пари и продължава да подлежи на засилено наблюдение. През месец юни 2025 г. Хърватска,
Мали и Танзания са премахнати от „сивия“ списък на FATF и България остана единствена
европейска държава в него, наред с държави като Буркина Фасо, Камерун, Демократична
република Конго, Хаити, Кения, Непал и др.
Същевременно, политическата волатилност през последните години доведе до забавяне в
прилагането на практика на структурните мерки, необходими да се ускори усвояването на
средствата от Плана за възстановяване и устойчивост. Сериозно накърненият принцип на
върховенство на закона и неизпълнението на поетите ангажименти за реформи в тази насока
доведоха до решение на Европейската комисия от 06.10.2025 г. да забави превеждането на 214.5
млн. евро, представляващи част от второто плащане за България по Плана за възстановяване и
устойчивост заради неизпълнение на една от ключовите цели - реформата на Комисията за борба